* * *

Очите ти светят.
Гледат, усмихват се.
Взирам се в тях и...
Виждам си мислите.

Ръцете ти - тъжни
гълъби бели -
рисуват картини от нежност,
жадуват, копнеят.

Тялото тръпне,
шепне, обгръща ме.
Хладната плът тлее,
простенва, въздиша.

Устните търсещи
пърхат, понасят ме.
Без да искам, потъвам.
Изгубвам се в нищото.

Ти си това...
Докосваш ме. Вдишвам те.
Сгушвам се в дланите ти.
Сбъдваш се. Приказно е.

7 май 2003

© Десислава Потоцка, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.