ТЪРЖЕСТВО
Тържествените гласове на скромността!
Това е ламаринен покрив, който си потраква сам,
ни капчица небе, ни метеорити, нито дъжд.
Това е мъж, вгледан в девствена аеробичка
и сам си трака.
Жена, угледана към празна мъжка баня
и сама се пробва като мъж.
Там, гдето в мокрите пресъхващи стени -
плочки просълзени -
се биеха безплодни, ала кървави пестници,
в челото право, глупаво, но пак тържествено.
Най-после стана ясно: нали това
бе февруари и октомври и септември?
Но ги разстреляхме един след друг, раз! -
стреляхме ги безпощадно, прескочихме ги
като на хиподрум.
Без милост, гнилоч е милостта,
остава ни ноември.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004