ТРОЙНО КУЧЕ
1.
Църковния зид се припичаше, легнал околовръст,
брадата му троскот и фий; вадата влачеше
шарени люспи на слаби яйца, прескочи я Оня,
всинца ни опростил, заскърца в стълбата към камбаните.
Паднаха по очи седемте баби в дебели чорапи
хванати с ластици с ластици с яки конци;
проляха под розови тръни седмината хлевоусти,
препъна се смаяно в тревата тамянена кучето.
Защото - днес какво е небето особено... Викна:
- Сила да имах - да литнех при оня там облак,
оня там облак с муцунка и гръб на кучка прекрасна...
Крила, растете по-бързо от вятъра,
пера станете, нокти и зъби!
Красавице чудна, не се разпилявай,
дръж се за слънцето, скъпа!
2.
Лая-пея ли, лая-пея,
теменужки се пукат, възнася се ясна роса,
по баири подтичват мушици, аз гледам и роня
клета
кучешка
тежка
сълза.
Над стърнищата виснат слънца-прахоляци,
вихър вие се, трънчета хруска от бяс;
тук съм, тук съм, земя олисяла, легло и пътека
на страшната
яростна
кучешка
страст.
Лая-пея ли, лая-пея,
дълги сенки пролазват, подскачат под остра луна,
лая-пея ли, лая-пея, но като молитва
утроява
бесът ми
крадливата
тишина.
Цветове, плодове, корени изтърбушени,
вдигам крак на звънливата педя синджир
и над вас и над всичко припада незнаен,
невиждан
нечуван
от кучета
мир.
3.
Ечи в нощта, и не е ситен дъжд и не е вятър
(дъждът е лястовица, плавно, прелетно лети,
а вятъра току загубва своите си следи);
пролайва, куче се препъва там отвъд реката.
Ей зад реката крачи, ала кучешкия глас е безответен,
далечина е той, та и реката все едно е зад морето.
Шест кучета да се намерят, седмото ще вика там,
където мед и сол ни е раздал бащата океан.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.