СВЕТЛУША
Къде отивате, коне,
с едно жребче и две звънчета?
Последен лъч гризе шишарка
под овлажнелите дървета,
на най-високото се люшка
една забравена торбичка
с трохи от моя ранен залък,
с мъниста сипвана юздичка.
Теб, ветроного, бързооко,
теб, недорасло до самара,
къде те скри гората празна,
крилце, в коя бърлога стара?
(Играят ситите мечета
на Шишкинова криеница,
и кой е благ, и кой е злобен,
не можем да узнаем ние.)
Яде ме остра влашка черга
и дълга песен на кобила,
луната чуква на подкова -
играчка-щастие открила.
А скъсан лъч гризе шишарка
под овлажнелите дървета,
коне, забравили тревата,
с едно жребче и две звънчета.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.