* * *
На Ек. Йосифова
И пак започна със трева, а утре пак от нея
(тя, колкото и сняг да е, до шушка го проспива);
На пътя кацна слънчево петно, наблизо горе
проходи полуоблак върху първата си нива;
протегна се змия - гласът й зад земята падна,
река се извъртя - изпрати вести на морето;
замаян, трепна празен щъркел, но пред клюна ален
душа по-смаяна оттатък своя страх погледна.
... изведнъж (преситен паяк сякаш леко кимна),
поспря се времето - взе дъх - и пак напред заплува.
Но никой нищо не разбра, почти не се усети,
а който го усети, мислеше, че е сънувал.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Биньо Иванов. Стихотворения. София, 1989.