ХРАСТИ - ХРАСТИ
Така се бях замислил и заспал
под едрия букет от храсталаци
сред светлина, промъкнала се змиешком
през клони и мушици-паяжинки
; така се бях задумал, засънувал
под синкавия свод готов за мълнии -
летящи съдове, така се бях
така се бях огледал и умислил
та наведнъж нараснах и прозрях:
гърба ти, свит на Ъ-лям, кръстосан
с Ь-лък беззащитен;
дотам прехластнат бях, че те помислих
- помислих те и се превърнах на прозирна,
на връхна дреха, метната далек,
докоснах те в букет мушици-светлина
ти се разтегна грациозно,
успя дори да промълвиш и тихомълком
приспа светкавиците по небето ясно
Обгърната-загърната-изхлипано-целуната
въздъхна-разпростря ръце-издъхна
покри-ме-скри-разкри
и ме изтри
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004