ФРАНСОА ВИОН НА ДЪРВОТО
Завихрено извихрени,
отнесени от вихъра,
разтъпкват се, изригват се, да живнат
с крила на гарвани, листа.
Га-га! Герои, спретнати,
в небесните обръчи
заклепват се, примъкват се, ще мръднат
с крила на гарвани, листа.
Сумти, свисти спиралата,
захапват се отсечките -
възсядат се, препускат се, да рипнат
с крила на гарвани, листа.
Наблизо при незнайното,
стаено сред вулканите -
душите му: тире след точка - морз, ще чукнат
с крила на гарвани, листа.
Припадат запокитени
перо да клюн оклюмали -
дъбрави ширни вдишват се, да тръгнат
с крила на гарвани, листа.
Зачудени сме вгледани:
не са листа, ни гарвани,
но мъчат се сърцата ни, ще трепнат
с крила на гарвани, листа.
Напред са нетегловните,
наслушаните, безтегловните -
но вдигат се, изпъват се, да литнат
с крила на гарвани, листа.
Отвихрено завихрени,
от вихъра отнесени -
филизват се, разцъфват се, ще цветнат
с крила на гарвани, листа.
(Със връхче гнило копие
в душата неразгърната -
той що да мисли, кръстопътьом кацнал,
с крила на гарвани, листа.)
Край пътя, слъногледния,
озърнатия, лунния -
изподклепачни - вече да задремят
крила на гарвани, листа.
Увиснати, полюшнати,
ей там на клон сред клоните -
успокоени, сглъхнали, бълха ги лази,
крила на гарвани, листа.
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2004