+ - ХРАСТИ
заченахме следобедния
следобедния полунощен
кръжеше слънцето в стъклата
звездите на венец край него
Аз дирех ключа да го пипна
Ти търсеше да угасиш
тъй всички пръсти се преплетоха
като в народна и естрадна
очите ни не знам защо се утроиха
костиците на думите се схрускаха
смляха между твоите и други
заръфаха се повече и от акули
; когато каже някой че обича
той значи нищо не направя
и ако много ширно го разправя
той много нищо не работи
А ние заедно извършихме цял сън!
Така сънлив с отметка го пробудих
огледах го - прескочих
му турих ей такава точка; дори
три
© Биньо Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2004
Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet,
2004