* * *
Въздуха са го отвлекли - толкова е бистрина:
в края на света, зад края му, блести прозрачен камък;
като че ли с устни спирам петънцата му пулсиращи,
ръбовете му пригладени, дупчиците с малко кал.
Между мен и него - всяка линия е на дланта ми,
сенките й в свивките на пръстите ми се прегъват;
езерата извънземни плискат кипнали в очите ми,
към зениците, през миглите ми, тесни риби се промъкват.
Ето стигам и разтварям дверите му - сякаш влизам
при котленцето и котката на родното огнище...
Но е друг наклонът, ъгълът, под който зорко гледам.
И ме гледат. Толкоз друг е, че не виждам, нищо, нищо...
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.