ТРЯВНА
Планинка-къща, малка като слънце,
което гледам нейде от земята.
Зараснали върху тревата камъни,
в които петстотин години плачат
ранените сърни на Стара Майка.
Луната ни припомня ятаган,
но тя брои озърнати пътеки,
а най-добрата с шумата я дава
на един Ангел със куршум в ума.
Събирай песни; те ще се продават
зарад милувка на небе от щъркели,
зарад чешма, измивала везири.
И дялай слънце с пръсти овъглени -
да дойдат нивите да свалят шапки
и да си идат, и да не изстинат.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.