СВЕТЛУША
Къде отивате, коне,
с едно
жребче и две звънчета?
Последен лъч гризе шишарка
под овлажнелите
дървета,
на най-високото се люшка
една забравена
торбичка
с трохи от моя ранен залък,
с мъниста
сипвана юздичка.
Теб, ветроного, бързооко,
теб, недорасло
до самара,
къде те скри гората празна,
крилце,
в коя бърлога стара?
(Играят ситите мечета
на Шишкинова
криеница,
и кой е благ, и кой е злобен,
не можем
да узнаем ние.)
Яде ме остра влашка черга
и дълга
песен на кобила,
луната чуква на подкова -
играчка-щастие
открила.
А скъсан лъч гризе шишарка
под овлажнелите
дървета,
коне, забравили тревата,
с едно
жребче и две звънчета.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.