* * *
На Енчо Мутафов
Сиви стените,
бели тополите,
наместват се враните.
Бяга реката, над нея шлифери,
над шлиферите облаци
сини-зелени-червени-сезан.
Жълта машина гнезда изравя,
прекъсва, кашлица я възпира:
урежда, урежда ново шосе.
Заспи земята,
небето светне - отминало заблещука.
Къде ги къщите?
Къде ги клоните?
Само са враните - черните дупки.
Навред се слуша: мърдат пера,
човки отварят - гърлата бълбукат:
доливат в тъмното още по-тъмно.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.