* * *
Север духа на юг! Север духа на юг,
север стръвно стърже горите,
яде им колелцата, яде им листцата,
а на корените ушите.
Хапнал, не хапнал от гроздето ледено,
честит като прилеп със свещ на сърцето,
ходя ли, ходя между земята и въздуха,
провирам се между облака и небето.
Мисля-подреждам ли майските бръмбари?
Или зърно по зърно броя гроздобера?
Или вършитба боде петите ми?
Или в декември чакам декември?
През часове, гори рендосвани
хвърчат звънчета от огън и мраз:
покаже се, скрие се, пее-заглъхне
Дядо Мраз, който все съм си аз.
Кой навеки не знае колко е лесно
едно нещо да бъде едно и също?
Ето аз - пак мисля стърготини ли, сняг ли
е това, дето пада на къщите.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.