* * *
На Михаил Неделчев
Сеното с мишки, змии и коприви по-унасящо приказва
от липата,
добре в бодлите му преспахме, а утре чай липата
ни поднесе.
Без край върви полето край гората, но реката повече
от него,
тя цял ден влажни кърпички към слънцето ще хвърля.
По-бърз е заека, куршумът след опашката му хвърка;
съзреш ли заек след куршум - оплаквай ги и двамата.
Предълга е моминската коса,
но - я поглеж в ръцете на косача -
обръсна гробището и, клеп-клеп, за Мусала потегли.
Достойни са очите на жена ти,
пък най те хвърли във възхита шалът нечий връз шипока
и шипокът го разприда.
Висок е щъркела, но трака-та на острите му кастанети
достига и оттатък - чак върху посрещането му в Египет.
(Тоест последното залязване едва ли ще е най-последно
- след сетната искра
цял миг светът ще диша, както всички пъти досега.)
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.