РИСУНКА НА ВЯТЪР
Разплака ми гората
тоя вятър.
Отидоха и охлюви, и ягоди,
и път с елен
и до сърна заспиване;
съсипаха се
сенки и
ливади,
жълъди
и чучури
и вълци.
Хвърчат разбъркани крила на клони,
листа на птици,
мравки
и
мухи
ухото ми не чува нищо,
ръка протягам - не достигам нищо...
Дори и аз
не съм до края честен -
защо ми е напрегнатия молив,
това
не е гора като гора;
по-хубаво
да легна най-различно,
да легна,
да лежа
и да измисля:
"Вятър, глухо е като във вятър."
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.