* * *
Първо не се усеща, тъй е до някое време.
После въздъхва на място. После наново притихва.
И потреперва, но вече няколко педи нататък.
Там се изгубва за малко или за много по-малко.
Пак се издърпва нататък. Някога там си остава.
Някога с косъм разцепва долния слой на мъглата.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.