* * *
Познат жълтеж по края на октомври,
пристъпват опашати грации, не ще опазят парка.
Полюшва се, на всеки лист,
все още сдържаният север:
дори звездите
с тоя ярък шум не падат.
А нищо не е изненада, всичко е предупредено,
в една посока са
загърнатия бор и разсъблечения кестен;
завива някой някъде преди очите ми -
слушам, прилепил ухо,
с подробности
сърцето му.
Намирам пейка,
тъй е
при всяка есенна замисленост,
едва ли я откривам под ветропада жълт.
И до залязване и утре,
до залязване и утре
неспирно се откъсвам целият от клона
и с още топло крайче в нозете си кръжа.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.