ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА
Другари корени,
другари корени, корони горски,
камъни другари,
вода другарко-птицо набраздена,
другарю въздух,
другарю въздух,
с гърди
и гърло
и очи
в лицата ви се отпечатвам,
непосилно се намествам.
А
в черепа ми!
В черепа ми страстно дишат хрътки
обезкосмени мокри дълги без начало дишат,
подписани са протоколите,
законите, катурнати от моя тласък,
са възправени,
с пагони кучета електрони съхранени.
В черепа ми!
Дружно дишат хрътки
с барети от настръхнал зеленясал плат
с изстреляни стоцелни козирки
срещу море
до някоя сумтяща сонда
под връх замръзнал
зад мирис на бамбук в поле и кръчма
в съдийска зала
върху покрив
в легло тръстиков парк - в небето! -
с олово
и коноп
и билка.
Пребъркали
предушили моретата докрай
човеци слънчогледи сплескани
човеци кални ангели
човеци под корем с препаска
носачи на тамян
пребъркали предушили прашинките
докрай
вулканите
докрай
и - клекнали пред устната на сърцевината ми:
- Напред! Напред!
С нокти зъби между очите ми
с кама между очите ми
с олово:
съкровище
на планини (върволици
крокодили)
през моретата пустините
през пещите
(нормите чувствителните
пръсти
на първенците)
напред!
С мастило и печатници
между очите ми
с хартия за наредби конституции
списъци на наградени хрътки учебници усмихнати
стихотворения петолиния за химни...
Но
в черепа ми
се тъмнее мисълта:
Ти, който пееш пред пещта
и умножаваш дни по хлябове;
ти, който пееш над завързания вестник
и умножаваш дни по хлябове;
ти, който пееш или плачеш -
пееш ли?
Или плачеш?
Дано да пееш
и дано да плачеш.
Сама ще се обърне песента ти в плач
и с плач при мен ще дойдеш.
В песен ще избухне твоя плач
и ще те доведе
при мен,
помни Се.
Помни Се.
Около Теб въртя се и отпадам,
все по-близо
все по-близо
все по-близо
докато се овършея цял.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.