ПОЛЕ С ГОРА
Вятър сипе вятър, а гората свети,
хоризонтът чака с езера и жито,
спят деца и влакове се дърпат горе;
обед.
Клонка, клонче от върба по пътя
се премята.
Щъркела е в своята ливада,
дебне то реката с много пясък,
с камъни и хитри риби много;
бързат.
Шарено перо върху солена люспа люспа -
към морето.
*
Разплетеното облаче
с кафявите коне
и зелевия гущер
на баира.
По целия баир, от край до край.
Две агнета отглеждат
овчаря без кавал
и суховати жаби
кипват.
Възвират, изпаряват се към бога.
Махни я тая шапка,
така и ти димиш.
Най-важната, най-величава
шапка.
*
Още е студено,
но навръх елата
ухо на бяла мечка
грейва.
Ухо на бяла мечка, гръб на слон.
Ще се окопити
моя дъх, ще пъхна
ръце във въздух
поносим.
С тях ще се браня от мухи, водя ще нося.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.