НОЩ ЗА МАРТИН ЛУТЪР КИНГ
Започвам отначало като извор,
след време падам като дъжд и друго,
бреговете все вървят край мене
и все ме търси някой, все ме взема,
все ме плаче някой, все.
Ако река и спра да се огледам,
навсякъде се виждам - брегове и плач -
във всички празни съдове захлупени,
въз всички празни пръсти и под всички удари.
Ако знаехте! Така е тъжно!
Защото: колко мога да повдигна?
Човеци мои, лъснати във черно,
не се напрягайте преди молитва,
ами спрете, за да се огледате.
Момиче с пламък близнато в нощта,
нощта е моя,
ти бягай по-нататък,
момиче и момче под мойта кожа.
Нощта е пълна с пистолети, моя е,
с дълги ножове е сита, моя е,
с тежки кръстове е светла, моя е,
момиче и момче едно за друго,
момиче и момче, в тревата извор.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.