ЛЯТО
В тоя дълъг двор пред Рила
с тютюневи каруци пълен,
узрява гробът на баща ми.
В тоя дълъг двор пред Рила,
където слънцето измива
двайсет села с по двайсет къщи,
а край бостаните изчезва
реката, тръгнала за риба.
С три сухи храста на челото
баирите вървят на изток
и мислят планини да станат;
на пътя им широк
узрява гробът на баща ми.
Забравили са го приятели,
забравила го е и мама,
и аз ще го забравя скоро,
но слънцето го наблюдава,
горчиво си расте тютюна,
а дините се пълнят с въздух.
След време чудна пъстра мравка
из плочата ще се измъкне
да каже: Вече е узряло.
След време ще тежи пазара
със звънки върхове от дини,
с кръгли бали от тютюн.
И с пламнало чело баирите
все тъй ще си вървят на изток.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.