КРАДЕЦ
Да ме пази господ от пъдари.
Сред ден аз и динята да седнем
(рожби две от сладък сок и глина)
и със слънчев пръст да я отворя,
и да я целуна по сърцето.
В лозе кипнало и аз да кипна,
на завръщане съвсем наопак
да въртя на вестите езика.
Крадените в мисълта ми круши
за деца болнави пазя аз.
Сред съня ми плеснали пъстърви
нося на рибари без късмет.
А огради с колове в небето
- гърбове с трънлива тел - пред мен
ред по редом същества потайни
със озърнати уши - зад мен
Гледат как и мен с уста от злато
ще ме глътне тоя свят ръждив;
как в търбуха му ще се излегна,
там да тъпча своето си гърло,
там да пълня свойта си душа.
И ме вдига нещо от добрата,
бавната постеля на ума ми.
Сам не зная накъде ще тръгне,
нито виждам докъде ще стигне,
но мирише
вече
на скандал.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.