КАПКИТЕ ДЪЖД
В памет на Васиян
Изведнъж - без суха пръст и клони,
друг въздух, друга мисъл на езика.
Дъжд тръгва, бавен като в стих на Далчев,
безброен, всяка капка дълъг миг е.
И колко много, гледам, свършек няма:
безкрайна е под плисъка реката,
тополите безкрайно се огъват
и аз не вярвам, че ще има вятър.
Аз не вярвам и дохожда вятър.
Раздяла в облаци, последни капки,
не стигат в устните си да ги вземам,
не виждам вече плисъци в реката.
Минава цяло време, за което
влагата през кожата поема,
тръгва тя надолу, все надолу,
в корена съвсем.
На слънце време.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.