И ЛЮБОВ
Едно лице завинаги в дъжда и между вятъра,
в звездите и прозорците едно лице завинаги,
когато мислите се гонят отпочинали
и в чакане
очите белеят като плат.
Ти се погубваш, ти се пропиваш - със вода поне -
по туй лице завинаги, туй малко нещо истина,
ядеш на крива нива черешите прокиснати
и незамесен с грижа,
покой не виждал, хляб.
Но как си жив и слушаш на всяка шумка стъпките!
Как се измиваш сутрин и знаеш: между капките,
вързопчетата щъркови, изхапаните ябълки -
то Е, лицето, скрито е
в житата като сърп.
То Е! Лице завинаги и нещо като щастие,
безкрайни поздрави мотае на челото ти
и пътя ти е чуден - върху него стотното
гнездо си вие твоят
не много тъжен глас.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.