И НАТАТЪК ОТ ЗЕМЯТА
В зида, измислен да държи, се блъска езерото,
рой водни духове
се давят
и възкръсват златни,
по дъното се местят разни камъчета
да гладят по-добре корема на водата.
Нататък се разчесва шипка; като я прескочиш,
додето си броиш парцалите, мравуняк виждаш:
работят в празника, мърморят за щурците
(те, изтънчени, източват струни близо.)
Аз лежа сред тая тихост, мушкам въздуха
с пръст - и си губя пръста, и безкрайно
с парцалите и шипката и другото се чудя:
как пия въздуха,
на който дъното не зная?
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.