ГРАДСКО
Колко време не съм виждал щъркели!
Не ми се лъже като всички бивши селяни,
че умирам от тъга
по биволите с петънцата бели,
че къщичките грохнали сънувам;
и че из къра ми се крачи бос,
и че за сърп ръцете ме сърбят,
и че незнайна сила ме държи в града,
а тъй ме тегли
по тротоара за към село мъката -
не ми се лъже като всички.
Само си помислих,
че сто години не съм виждал щъркели.
© Биньо Иванов, 1989
© Издателство LiterNet,
04. 03. 2004
=============================
Други публикации: Биньо Иванов "Стихотворения", С.,
1989.