ЗЛАТНИ И ПУРПУРНИ
Блестяха златните,
а пурпурните са подгизнали във кръв.
В средата:
планини, отрупани със смисъл -
високи сини планини.
Мълчаха златните,
а пурпурните пееха -
стремежът им отекваше в градините,
където цъфтяха и прецъфтяваха
с хиляди такива като тях.
Но златните блестяха мълчаливо,
в това се заключаваше кръгът на смисъла -
обгърнал планините и градините...
И пурпурните пееха
за своето съучастие в блясъка
и неговата трайност.
През зимата:
блестяха златните,
а пурпурните бяха побелели.
Настъпи Коледа:
блестят си златните...
А побелелите отдавна са умрели.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.