СЪС СТРАСТ
"Ако някой даде великото богатство
на своя дом за такава любов
той ще бъде осъден на презрение"
Сънувах, че те виждам, че си спомням:
че пак пътуваме със влака "Видин-Лом".
И дивите селца предлагат мрака
като препълнена със страст и свян палатка:
...когато девственият вдигне своите устни,
по тях небето песните си спуска -
и ти ухапа лявото ми рамо...
Отдавна раната зарасна. Нямам рана!
...когато девствената своя поглед метне,
се буди източния тигър, става светло -
но аз погалих твоята коса
и времето на влака свърши. Спря!...
Умеех да обичам - не да любя,
бе всяка дума способ за изгубване.
Към полунощ - самотни, разтреперани -
един пиян случайно ни намери...
И ти ще помниш старата му къща
и стаята с леглото без задръжки...
- - - - - - - - -
- - - - - - - - -
Сънувам, че умирам... но живея!
Събудих се... а щастието къде е?
Какво ми връщаш ти със тоя спомен -
глаголите от свършен вид, подлогът - болен!
А някъде - във псалмите! - без нас;
когато девственият вдигне своя глас,
когато девствената своя поглед метне...
И цар Давид - развратникът, със страст
намята нежна кожа на поет.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.