СЪНУВАЧИ
Кое е страшното:
сънуваме предците си.
И те са ни сънували отдавна.
Затуй се срещаме понякога в съня
и там живеем заедно -
като добри познайници.
Орем земята в лунните поля,
от житото на родния език се чува глас,
плодят се и мъгли, и умове,
животните и имената се развиват...
Настава време да се разделим,
но вече тъй едни и същи,
не знаем.
всички ли се будим
или всички спим?
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.