ПЪРВАТА НОЩ
Аз за тая нощ не посмях да говоря...
Не че нямаше име нощта, дълго българско име.
Не посмях да говоря, защото съзрях над
плътта -
и внезапно се вдигнах,
и тръгнах възбуден нагоре!
Не посмях да говоря.
Нищо, че виках високо
(моят глас бе на думите страстен гонител).
Замълчах
и внезапно съзрях над красивото тяло
как разперени облаци крият силуета на космоса.
Аз се вдигнах нагоре
и тръгнах отчаян нататък:
(тъй след първия грях на света
жената престава да плаче и поляга назад,
и остава да спи под дървото...
А по стълбата право нагоре пъпли мъжът
и пад себе си той се издига високо!)...
- По-високо!
До облака виждаш как плува лъкът на щуреца,
горе лира и флейта другаруват без бой:
- В небесата!...
Тъй щеше да зрее печалният мъж
закрил с гърба си жената...
И тя,
самоволно разперила своето тяло надлъж,
тъй щеше да спуска трепетен корен в земята.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.