МУЗИ
Безделнически тихо, сякаш плачат,
те са обвили ствола на върбата
и дланите им с клоните играят.
Реката си отива и те мъчно
ще могат да намерят утешение.
(Самотни са, защото са измислени;
но сигурно защото са самотни -
те са живи.)
Идилии - тензухени, прозрачни;
наесен те пътуват към Египет,
а тук се настанява селски скитник
и като семка дреме под земята...
Сега е още рано, но върбите
треперят вече - нощите са хладни.
А рибите и тичинките зъзнат
в студената вода и синкав въздух...
Небесният овчар дои звездите
и хор от сиви паяци нарежда:
"Безделнически бели-побелели
и изоставени от мисълта...
О, бивши музи - болни, остарели!...
Как плачете, как плачете сега!..."
Река. Звезда. И мъка...
... -
изсъхващи листа.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.