МЕСЕЦ
Не, от римското име не връзва последния плод
на човека.
Тоя месец се казва тъй, както му вика лозата -
тържествен и тъжен, той е пазител на вярата
и стои с разперена длан пред вратата
(ако има
врата!)
Ние седим, наблюдаваме с мъдрост и жалост
бавното
свличане
(всяко лято е жълто, есента - кафеникава),
сякаш летният въздух е уста с изплезен език,
през който, затворени - ние по цял ден
надничаме.
Той излъхва мъгли и гръклянът му глинен
вибрира,
и се движим към Коледа скромно
през малките празници -
всичко се свършва полека и пие вървиме надолу
по мъхнатия зид на дълбокия кладенец...
Не чрез римското име човек проследява
как сляпо
жена и телица отдават за пръв път корема си,
и заплодена, овцата поскубва тревица на двора,
а зад нея овенът безбожен блъска гърба
на съдбата.
Тъжна е много!
Защото е тъжно, когато
видиш годината кръгла,
а живота - квадратен!
Нищо не казва римското име там, в календара,
там всичките дни са светци - закачени
високо.
А живите хора обират лозата и мачкат
жените
си,
докато стигнат до дъното и ги грабне потока.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.