ЛЮБОВ КЪМ ПРИРОДАТА
"Всичка цветя са дела на Ерос,
както и ето тия дървета.
Той кара да текат реките и да веят ветровете"
На А.
Мила моя, моля те, не бой се,
та любовта ни не е чувство, тя е свойство.
Кой кара нивите, градините да плачат
за плуга на дъжда и за мотиката на здрача?
Земята кой върти сред звездната плеяда.
та пролетта пред лятото да бъде вечно млада?
Не се страхувай ти, не се плаши,
телата ни с небесните тела са братя и сестри.
Нима не е космична тая свобода
различна да те срещам денем,
различна
- през нощта?
А времето върви и дъждовете падат,
и пролетта от лятото е с месец-два по-млада.
Страхуваш ли се? Гледай - иде мрак,
ще бъда там в доспехите от сън
с подгънат
крак,
а ти ще си като живака жива,
обвиваш ме - и ние сме щастливи!
Нощта минава, сякаш е балада,
а пролетта от лятото е с месец-два по-млада.
Не се плаши от любовта ми, тя те хваща
и те повежда за ръка с лице към страшното,
тя е платното, казвам, тя е стана,
на който мий тъчем, преди да станем...
Нощта отмина - ти си толкоз млада!
А лятото с отрязана глава лежи на прага.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.