КЪСНА ЕСЕН
Няма за нас нито обич, ни нежност,
няма надежда и круша в средата на двора,
навън се е проснала есен и есен, и есен,
бъбрека вече е свит, наболява коляното,
ръката, повдигната бавно, се свлича надолу,
няма надежда и слънце в средата на двора.
Ние разбрахме:
в начало калта, после римата.
В началото иде и свършва живота.
Той посяга да вземе и дрехите редом с душите,
смъква маските, пали съгласните звукове -
няма азбука вече, прекършен е нашия говор
като суха гора, над която пожарът избухва.
Как да излезем сега на площада,
щом нищо не трябва да има?
Как да питаме?
И как да си отговорим?
Свиват се гласните, спада дебита на гърлото
и водата потича отгоре надолу - студена,
лишена от мъдрост. Глухо стене капчук -
тъй иде и свършва живота.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.