КЕНТАВЪР
Как са тъжни всички улици
и тополи, гургулици, разни птици.
Тъй небръснат, весел и честит кентавър
в тоя град бях само аз останал.
В двата джоба - пет бонбона,
на устата - полутон,
риза, блуза, две обувки -
кон,
несъществуващ
кон...
Кентавърът е бог! Навярно зъл бог.
(Нали добрите богове са ви подобни?)
Кентавърът е кон. Навярно бял кон -
фантазия на бедстващи и болни.
Кентавърът е цар на невъзможното
постигане на нуждите чрез рима,
митически герой, кон без любима,
което за постигане е сложно.
Кентавърът накрая ще се пръсне
от много стихове, от много бръснене,
от влюбване в жени и във поезии,
от скучното използване на подлези.
Главата му бучи, той ще политне:
О, самолет невиждан! Съчинение хитро!
Със своята ръка ли те създадох -
сокол фаянсов, реактивна ваза,
побягнала сред звездните селения...
За спомен аз
копитата на хекзаметъра отрязах.
И те препълниха ушите ми с ехтене.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.