АНТИЧЕН СВАТБЕН ХОР
Да слезем върху този гръб
от планините на материята.
Обути във кокичета,
обрасли с лавър.
Днес слънцето огря душите ни
бял ден в реката е нагазил,
върба пречупва своя стан -
водица в пръстите й лази.
Вода е всичко! Как изтичат
вино и мляко, мъртви хора.
Човекът звяра ще отрича,
но ще се връщат тук - повторени.
В кръга на златното ни време
живота вечно се превърта.
А календарът на водата
завихря с бяс, ломи, разделя...
И думите остават празни -
едва загатнали нещата.
Ще бъде трудно да танцуваме.
(Навън е тъй студено още!)
На сватбата ти никне люляк,
дошъл през май да стопли нощите.
О, все по-трудно се живее
без меч, без рало и без песни -
през остарялата материя,
отвъд живота на предметите -
и дъното с крака опрели,
на гръб подпираме небето.
© Ани Илков, 1989
© Издателство LiterNet,
12. 02. 2004
=============================
Публикация в:Ани Илков "Любов към природата", С., 1989.