ВЕСТ
От сняг е всичко вцепенено,
сковано е от тишина,
забравят сенките стаени
за корени и светлина.
На бора в клончетата сини
лъчът на слънцето блести
и в глас пресипнал на синигер
далечният синчец трепти.
1992
© Васил Зуйонак
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.