* * *
В това горещо лято от жарта
горите и небето са обхванати,
навсякъде земята опустя
и в тлъста тиня пържат се шараните.
Във лятото отново крача сам -
живота си преминал пак кръстосвам.
На дяволските панаири, знам -
заричах се аз песен да не нося.
С тълпата, озверяла от беда,
дори и не помислям да се слея.
На жадния ще поднеса вода
или тревата суха ще полея.
1992
© Васил Зуйонак
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.