КОЛЕДНА ПЕСЕН В ПЕЩЕРАТА
На Михас Дринеуски
В небето се стрелна душата
и времето хода си спря
от коледна песен, запята
дълбоко в една пещера.
Дивеше се каменен дракон:
"Кои сте, девойки, отде?"
Тъй както на празник нечакан,
стояха сияещи те.
Кръжаха над тях гласовете
и ехото чудния звън
на стари славянски завети
отнасяше в шепи навън.
И там - из горите среднощни,
пред изгрева розово-син -
отекваше весела прошка
за грешния домакин:
"Няма никой друг
като коня тук..."
Звънтяха подкови-стомана,
трептеше на плазове свист
и водеше хора Светлана
с гласа си звънлив и искрист.
Блестяха очите девичи,
горяха страните им - виж!
Да срещнеш такова момиче
по Коледа - в рай ще гориш!…
"Няма никой друг
като двора тук..."
Далече от път и от стряха,
подземната зала бе храм,
където сърцата пламтяха!...
И камъкът плачеше там.
Маестрото - ангелът грешен
политаше сякаш отвъд...
И вси светии горещо
се молеха да съгрешат!...
© Васил Зуйонак
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.