* * *
На есента във вихъра,
в брезовата гора,
лист премръзнал тихичко
на мойта длан се спря.
Зелени тънки жилки,
посърнало крило -
отпусна се без сили,
на завет в мен дошло.
Като познато птиче
в ръката ми стои
най-свойски, а в очите
жив огън се таи -
от летните пожари
уплахата и знак
от голите върхари
за идващия сняг.
© Васил Зуйонак
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.