* * *
Догорява на вятъра моята златна дъбрава
и Полярна звезда все ни сочи в далечното път:
там, където виелица вежди от сняг разлюлява
и студените звуци на нейната песен звънят.
Тъй било е и тъй е: следите ти в преспи са вече,
никой няма да види как гаснеш, от студ изтерзан.
И усетил вина, че на някого още ще пречи,
със ръката си дървена кръстът ти кръсти се сам.
1992
© Васил Зуйонак
© Теодора Ганчева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2002,
№ 3 (28)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.