СЕЗОНЪТ НА ЗРЕЛОСТТА
Цветът се е превърнал в плод, стъблата -
в къделя тънки ленени влакна.
На зрелостта сезонът!
Към зората
поглежда тръпна младата луна.
Там чезнат като лястовиче ято
на детството безоблачните дни...
Но тръгва и пътека,
над която
светлеят други, тайни висини.
А ябълките в сънната градина
олекнали
звездите пак
броят.
Не знаят участта си: догодина
от още по-голям товар ще се сведат.
Тъй както хората...
Ала планети
далечни
вече са ни взели
в плен.
Като крила трептят на раменете
лъчите на изгряващия ден.
© Волга Ипатава
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2002,
№ 5 (30)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.