* * *
Направо чудо е, но в миг избран
скъперникът живот подарък прави:
просветнал лъч в брезите резедави,
ръката ти - в горещата ми длан.
Стои дъждът по моето лице,
макар че в тебе съм се приютила,
а шлиферът ти двама ни закриля,
додето слушам твоето сърце.
Спокойно, бавно залезът гори
и мокър кон тревата росна щипе.
Каквото ще животът да изсипе -
нали ей този миг ми подари...
© Волга Ипатава
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2002,
№ 5 (30)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.