* * *
Мислете си, че сън не ме лови!
Мислете си, че болка ме изгаря!
Аз възприех онази мъдрост стара:
отишъл си е - всичко забрави!
На лекции, с приятел в спор горещ,
в трамваите, догоре пълни с врява,
в мечти среднощни, в дни-водовъртеж
забравям го, забравям го, забравям...
Не се оставям миг на горестта:
от грижи, срещи без душа оставам!
Минават зими,
пролети,
лета.
Аз все забравям, Господи,
забравям...
© Волга Ипатава
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2002,
№ 5 (30)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.