КРАСОТА
Небето в синьо-розово прелива,
докосват го дърветата с ръце.
За красота копнее всичко живо,
което на земята ни расте.
Земята ни - с мъгли заесенени,
с вихрушки зиме, а напролет - рай,
където дните ни са преброени,
а ние искаме да нямат край.
Светът не спи от болка и надежда,
планетата лети със шум и свист.
... А бяла лилия главица свежда
върху окъпан от потока лист.
© Волга Ипатава
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2002,
№ 5 (30)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.