* * *
Съперница далечна, Аелита -
на марсианската земя зовът...
За теб любимият тъжи и пита,
завърнал се от звездния си път.
Ще парят устните ми като лято,
гласът ми като извор ще звучи,
а той насън ще вижда синевата
на твоите, неземните очи.
На рамото му сноп коси ще метна -
дано да не долавя песента,
която там, на другата планета,
жените пеят късно през нощта.
Но щом гласът ти звънне в необята
с безкрайна нежност, с порив непознат,
той пак към теб ще литне -
към мечтата...
Без нея е безсмислен този свят.
© Волга Ипатава
© Христо Попов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2002,
№ 5 (30)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.