ОБИТАЛИЩЕТО
Кой весел, потаен водоскок,
руса сянка или скат висок,
чиято неразкрита девствена слава
блести гордо, макар не в прослава,
обитаваше ти тогава?
Облак ли слезе на земята
и те покрива, злочести Боже, с воал?
Или повика ти звезда от далечен вал
да се спусне от радостно сияние озарена,
да впръсне светлина и да бъде тъй дарена?
Мой мили, мили Боже! Не зная
кой те приюти тогава, ни где, ни как,
но съм сигурен, че ти наистина дойде
в тясната, но уютна стая,
за да се вселиш в ето тая,
мой Боже, грешница душа.
© Хенри Воуън
© Явор Димитров, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.01.2000,
№ 1 (2)