СЕНОКОС

web

Край гората нямаше друг звук, освен
от косата ми, шепнеща на земята.
Какво й прошепна, не усетих добре.
Навярно за топлото слънце тоз ден
или нещо навярно за тишината -
затова го прошепна, без да говори.
Не бе дар мечтан от ленив миг и злато,
получено лесно от ръката на елф.
Всяка измислица твърде слаба се стори
на любов, ред полагала в тия блата
с пики салепови, та подплаши змията.
Косата ми дълга прошепна тогава:
"Фактът е най-сладкият блян на труда."
И остави сеното да се създава.

 

 

© Робърт Фрост
© Теменуга Маринова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2008, № 7 (104)