НА БИЛОТО
Как мен, хлапакът, ме теглеше вън!
Исках да хукна от тясната стая,
вдигах очи - комета незнайна
да видя,
да чуя космически звън.
Но не разбрах, светлината видял,
даже защо тя напуска небето,
без да постигне целта си заветна,
какво я разгаря -
любов или жал?
Годините бързо догарят със мен
преди да съм стигнал целта, главоломно.
Вече не вдигам взор устремен.
Земята гледам -
да я запомня.
© Ригор Барадулин
© Янко Димов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.