ДА ЧУЕШ
Уж лятото твърди,
че няма нищо,
че няма болка, мъка и беда...
Гневът расте, но пътят е отприщен.
Отпуска тяло тъмната вода.
Чернобилският облак се ожреби.
Тук няма кой конете да краде
и този кът
понесе чужди жребий.
Жребчетата да погнеш,
но къде?
От немите копита долът стене,
мъгла бинтова болната му гръд.
Но чуват ангели
окървавени
как още цвили във кръвта страхът.
© Ригор Барадулин
© Зоя Василева, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.12.2001,
№ 12 (25)
Други публикации:
Антология на беларуската поезия. София: Панорама, 2000.